➔   Анализираме казусите.

➔   Идентифицираме липсващите умения и генерираме идеи за справяне.

➔   Водим се от насочващите въпроси по долу.

Колко време имаме?

➔   20 минути

Насочващи въпроси: 

1.     Кои умения и подходи липсват в поведението на учениците?

2.     Какви рискове се създават, когато учениците не прилагат тези умения?

3.     Какво може да направи учителят, за да развие липсващите компетентности?

4.     Какви ресурси и инструменти могат да се използват, за да се подкрепи развитието на критично мислене и дигитални компетентности?

2. Създават се рискове от използване на няварна информация.

3.Да сравняват информацията поне от два източника.

4. Провеждане на дискусии и решеване на казуси под формата на игра; провеждане на дигитални уроци

Идеи за справяне:

1. Провеждане на беседи, базирани на реални сходни ситуации, свързани с безопасността в интернет, опазване на чужда собственост и стимулиране на критично мислене.

2. Ролеви игри с цел разиграване на различни ситуации.

3. Образователни видеа, свързани с безопасното сърфиране в интернет.

2.Споделяйки информация за своите съученици , не преценяват последствията и рисковете свързани с това. Може да се проведат дискусии и уроци,чрез които децата да осъзнаят резултата от своите действия.

3.Използване на ролеви игри, в които те да бъдат поставени в подобна ситуация.

членовете на групата имат достъп до документа. Един от учениците се ядосва на приноса на свой

съотборник, който не си е свършил работата добре. Вместо да обсъди проблема лично, ядосаният

ученик пише много груб и личен коментар в полето за коментари на документа, адресиран до

съотборника, като използва обиден език. Той бързо изтрива коментара си, но забравя, че учителят може

да види всички промени и коментари в историята на ревизиите, а такова поведение може да навреди на

неговата цифрова репутация.

1.Умението - липса на комуникация , колаборация, кибертормоз

2. Рисковете – Създаване и разразяване на конфликти, нарушаване на етиката , кибертормоз, фокус върху дигиталната етика.

3. Действия на учителя – разговор в групата, развиване на емпатия в групата, изслушване, учителят да бъде в ролята на медиатор между децата,

4. Ресурси за справяне - Ролеви игри, индивидуални срещи, видеа , игра „Стоп“

2. Рисковете са: плагиатство, задълбочен анализ, създаване на проект с невярно съдържание, намалена мотивация във връзка с темата на проекта.

3. Учителят може да създаде уроци или занимания за дигитална грамотност, за да повиши уменията им. Да има ясни критерии за оценка и езикова подкрепа от страна на учителя.

   4. Рамкиране на уебсайтове и инструменти за работа.

   За да се подкрепи критическото мислене, може да се използват: мисловни карти, кръстословици, видеа с образователна цел, мозъчна атака.

Липсва грамотност, свързана с информация и данни. Ученикът не умее да преценява

значимостта на източника и неговото съдържание.

Оценка да достоверността на източниците- ученикът не проверява източник, дали видеото е с научно съдържание.

Разбиране на авторски права- използване на чуждо съдържание без проверка .

Критично мислене- липса на преценка дали съдържанието е подходящо за учебен проект .

Работа в екип и комуникация- не е ясно дали решението е съгласувано с останалите участници в проекта.

Учителят може да насърчи критичното мислене на ученика , за да може той да да формулира нуждите от

информация, да намира и извлича цифрови данни, които са от проверен източник.

Насърчаване на екипна работа и обсъждане на избора на материали.

въвеждане на контролен списък за проверка на достоверност на съдържанието , преди то да бъде използвано.

Инструментите, които могат да се използват, за развитието на

критично мислене и дигитални компетентности - Дебати и дискусии по темите в класа. Създаване на мисловни карти. Използване на платформи за обучения по медийна грамотност.