<?xml version="1.0"?>
<rss version="2.0">
   <channel>
      <title>Испански ренесанс архитектура by Tody N Fitkova</title>
      <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4</link>
      <description></description>
      <language>en-us</language>
      <pubDate>2018-02-14 10:50:23 UTC</pubDate>
      <lastBuildDate>2025-09-27 06:02:22 UTC</lastBuildDate>
      <webMaster>hello@padlet.com</webMaster>
      <image>
         <url></url>
      </image>
      <item>
         <title>Основни принципи на ренесансовата архитектура</title>
         <author>toddy_fitkova</author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231427103</link>
         <description><![CDATA[<div>Принципите на Ренесансовата архитектура обхващат всички елементи на сградата и урбанистичното пространство – от плановата схема, плана на сградата до детайла. Всичко се базира на геометрията, пропорционирането и хармонизацията на частите една към друга според античните канони и в частност римската архитектура и теория (Витрувий), която присъства, макар и като руини, в повечето италиански градове. Възстановява се теорията на класическия ордер (като се развива и в новото качество на композитния ордер от Леон Батиста Алберти – комбинация на коринтски акантови листа с йонийски волути, ордерът се прилага в колонади, пиластри и линтели (декорации над отвори), има пълен отказ от стреловидните готически арки и се използват масово полукръгли арки, сводове, ниши и едикули (ниши-олтари обикновено с пластики в тях). Плановете на храмовете по време на Ренесанса са два типа, като еволюцията им може да бъде проследена до раннохристиянските модели: базиликалната форма и множество разновидности на капела с централен план. Плановете са на модулен принцип, въобще планът е модулен, като основният модул е подкуполният квадрат в базиликата. Централните пространствени схеми се използват още от древността за мартириуми и мавзолеи, т.е. те са свързани с култа към мъртвите. Базиликалният план се основавал на Константиновите църкви с издължени зали, които се развили от римските обществени сгради. Фасадите са симетрични около централна ос. Стените са облицовани с камък и първоначалната им структура е скрита. Колоните са в ордери (като се използва римската версия на ордерите: тоскански, дорийски, коринтски, йонийски и композитен. Сводовете нямат очертани нервюри като в готиката, макар че в някои случаи такива елементи има в някои . Арките са полукръгли, а в периода на маниеризма са многоъгълни. Куполите са структурирани отвън, като често носещите елементи са изявени (като видими ребра). Подобни куполи в средновековието не са правени, те са продукт на нови инженерни решения и стават символични за ренесансовата архитектура. Таваните се скриват с допълнителна конструкция и се изписват. Вратите се оформят с правоъгълни линтели (хоризонтални декоративно оформени блокове над входните отвори). Детайлите, със силно влияние от римската архитектура, се изработват с изключителна прецизност, но стават все по-декоративни и не се свързват със структурата на сградата, което особено в последния етап на Ренесанса става трайна тенденция. Колоните, пиластрите и отворите създават хармонични редове, отказват се от островърхите арки и въвеждат полукръга като доминираща форма за сводове, куполи, арки и едикули (това са ниши върху пиедеста, рамкирани с колони и със собствен фронтон, като се използват и в интериора и в екстериора, както и в гробищни католически ансамбли; в православието най-известния едикул е Кувуклия в центъра на храма на Христовото Въскресение в Йерусалим – виж речника). В периода на Кватроченто били изучени подробно античните форми и орнаменти. Появява се тенденция на органично свързване на готическите италиански форми с античните образци. Най-често срещаният ордер е коринтският с разнообразни видоизменени капители. Появяват се и нови типове сгради, в които се използва новият стил – най-вече палацо, градските замъци на богатите родове. </div>]]></description>
         <enclosure url="" />
         <pubDate>2018-02-14 10:51:35 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231427103</guid>
      </item>
      <item>
         <title>Испанският ренесанс (архитектура)</title>
         <author>toddy_fitkova</author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231427395</link>
         <description><![CDATA[<div>В началото на 16 век в Испания се използват ренесансови мотиви в граждански постройки, но декорираният стил на испанската готика се запазва най- вече при църковните сгради. Способите, заимствани от италианския стил, главно симетрията и хармонията, се смесват с готическата традиция. Хуан де Ерера, придворният архитект на Филип Втори започва да строи втората половина на 16 век сгради в строг класически стил, който се нарича стил estilo desornamentado – стил без декорации, или „изчистения стил”. Планът на Ескориал (построен за Филип Втори като мавзолей за баща му Карлос Пети, ползва се и като дворец, и като религиозна сграда, показва изключителната синкретичност /неразчлененост, слятост/ на испанското общество в този период) е добър пример за този стил. Годината на откриването на Америка 1492 се приема за начало на влиянието на италианския Ренесанс в Испания. <br><br> </div>]]></description>
         <enclosure url="" />
         <pubDate>2018-02-14 10:52:56 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231427395</guid>
      </item>
      <item>
         <title>Двореца  Ескориал на Хуан Батиста де Толедо и Хуан де Ерера 2</title>
         <author>toddy_fitkova</author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231429048</link>
         <description><![CDATA[]]></description>
         <enclosure url="https://padlet-uploads.storage.googleapis.com/248177915/1e33a17e6f8db37be1f0b1cac3281e5a/El_escorial_blick_von_oben.jpg" />
         <pubDate>2018-02-14 11:01:57 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231429048</guid>
      </item>
      <item>
         <title>Двореца  Ескориал на Хуан Батиста де Толедо и Хуан де Ерера </title>
         <author>toddy_fitkova</author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231429148</link>
         <description><![CDATA[]]></description>
         <enclosure url="https://padlet-uploads.storage.googleapis.com/248177915/713e559b0fd8483d44adfe1e0891e596/el_eskorial_jpg_21100.jpg" />
         <pubDate>2018-02-14 11:02:33 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231429148</guid>
      </item>
      <item>
         <title>Университетът в Саламанка (неизвестен архитект), стил „платереск” (думата идва от сребро), привнесени елементи от колониите плюс готическонаследство</title>
         <author>toddy_fitkova</author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231429658</link>
         <description><![CDATA[]]></description>
         <enclosure url="https://padlet-uploads.storage.googleapis.com/248177915/a5d01a1336bde5ce808c9978a91d0ab8/ecole_salamanque2.jpg" />
         <pubDate>2018-02-14 11:05:20 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231429658</guid>
      </item>
      <item>
         <title>Университетът в Саламанка 2</title>
         <author>toddy_fitkova</author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231429770</link>
         <description><![CDATA[]]></description>
         <enclosure url="https://padlet-uploads.storage.googleapis.com/248177915/1ec18090cbe93a326f0ce8098d317657/Salamanca_uni_2.jpg" />
         <pubDate>2018-02-14 11:05:56 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231429770</guid>
      </item>
      <item>
         <title>Дворецът в Алхамбра – патиото на Карл Пети  2</title>
         <author>toddy_fitkova</author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231430270</link>
         <description><![CDATA[]]></description>
         <enclosure url="https://padlet-uploads.storage.googleapis.com/248177915/b3515d4bb411c84e508e7b5f3ccbffa4/002399837.jpg" />
         <pubDate>2018-02-14 11:08:57 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231430270</guid>
      </item>
      <item>
         <title>Дворецът в Алхамбра – патиото на Карл Пети (1492 – това е годината на откриване на Америка) </title>
         <author>toddy_fitkova</author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231430335</link>
         <description><![CDATA[]]></description>
         <enclosure url="https://padlet-uploads.storage.googleapis.com/248177915/6e32c90f97e7f95fe75192f4792e6424/71471cca9842_jpg.jpg" />
         <pubDate>2018-02-14 11:09:21 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231430335</guid>
      </item>
      <item>
         <title>Катедралата в Гранада 1529 на Диего де Силое, в която могат да се проследят готически схеми на членение на стените с трифорий, ренесансовиелементи и впоследствие са добавени и барокови декорации (катедралата е строена 181 години и е смесица от стилове)</title>
         <author>toddy_fitkova</author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231430892</link>
         <description><![CDATA[]]></description>
         <enclosure url="https://padlet-uploads.storage.googleapis.com/248177915/2379e90614d081c694d0bae1f4421c42/12689652.jpg" />
         <pubDate>2018-02-14 11:12:34 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/231430892</guid>
      </item>
      <item>
         <title></title>
         <author></author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/359496277</link>
         <description><![CDATA[В началото на 16 век в Испания се използват ренесансови мотиви в граждански постройки, но декорираният стил на испанската готика се запазва най- вече при църковните сгради. Способите, заимствани от италианския стил, главно симетрията и хармонията, се смесват с готическата традиция. Хуан де Ерера, придворният архитект на Филип Втори започва да строи втората половина на 16 век сгради в строг класически стил, който се нарича стил estilo desornamentado – стил без декорации, или „изчистения стил”. Планът на Ескориал (построен за Филип Втори като мавзолей за баща му Карлос Пети, ползва се и като дворец, и ка]]></description>
         <enclosure url="" />
         <pubDate>2019-05-13 14:27:16 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/359496277</guid>
      </item>
      <item>
         <title></title>
         <author></author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/450690692</link>
         <description><![CDATA[ниверситетът в Саламанка 2

]]></description>
         <enclosure url="" />
         <pubDate>2020-02-26 12:49:23 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/450690692</guid>
      </item>
      <item>
         <title></title>
         <author></author>
         <link>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/557018369</link>
         <description><![CDATA[Д]]></description>
         <enclosure url="" />
         <pubDate>2020-05-07 10:23:39 UTC</pubDate>
         <guid>https://padlet.com/toddy_fitkova/i8sezdq2e8w4/wish/557018369</guid>
      </item>
   </channel>
</rss>
